Oct 19, 2011, 11:20 AM

Една лоза ли?! 

  Poetry » Love
721 0 7
От хубостта ти ще избухне Мракът.
Красива си. Сърцето ми ще пръснеш.
Вият телата от дългото чакане.
Гърбът ти е мостът на спомен възкръснал...
Живот си и Смърт си от нежна прегръдка.
Ти си Началото, но ти си и Края...
Удавен съм, а те пия глътка по глътка...
Какво беше Адът?! Къде ще е Рая?!
Само със поглед изтръгваш сълза,
а като падаш, не плачеш...
Ти си такава - жив сок на лоза,
ала и меч на палач си...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Random works
: ??:??