ЕДНА ЛУЛА ТЮТЮН
... когато дядо тръскаше чибука,
облегнат върху кривия перваз,
се учех на прекрасната наука! –
да си кадя тютюнеца и аз.
Да си го вдишвам тихо и дълбоко,
и кротка радост в мен да запладни –
и да си казвам: – Има време, споко!
Тютюнецът вещае дълги дни.
Сега си тъпча вехтата луличка.
В прахана ми звездици Бог реди.
И литва ми душата като птичка! – ...