Една лула тютюн
ЕДНА ЛУЛА ТЮТЮН
... когато дядо тръскаше чибука,
облегнат върху кривия перваз,
се учех на прекрасната наука! –
да си кадя тютюнеца и аз.
Да си го вдишвам тихо и дълбоко,
и кротка радост в мен да запладни –
и да си казвам: – Има време, споко!
Тютюнецът вещае дълги дни.
Сега си тъпча вехтата луличка.
В прахана ми звездици Бог реди.
И литва ми душата като птичка! –
над горести, тегоби и беди.
Забравям страсти, скърби и неволи.
Стенания, възторзи, суети.
За миг покой душата ми се моли! –
доде димът над мен си отлети.
И аз – пенсионирана авлига! –
пресипнах от тютюнеца си мек.
Една лула тютюн на ден ми стига
да бъда най-щастливият човек.
© Валери Станков All rights reserved.
