5.10.2012 г., 20:48 ч.

Една любов 

  Поезия » Любовна
935 0 7
В душата ми мечтая да се скриеш
и дълго (до последно) да си там.
От извора кристален с дни да пиеш.
Свещица да съм в жертвения храм.

За двама ни искрица да измолиш,
та огънят божествен да гори
и нито вятър, нито злостни вопли 
очите да замрежват със сълзи.

Дали сме цяло!? Времето ще каже,
макар и скрито... силно да боли. 
Дори  безумна, нека в нас остане 
една любов, по-ярка от звезди.

Така в душата вечно ще пребъдеш,
за цял живот ще бъдеш само в мен.
Аз Анима, с теб Анимус-ът свиден,
по пътя ще премина отреден.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??