Oct 5, 2012, 8:48 PM

Една любов 

  Poetry » Love
934 0 7
В душата ми мечтая да се скриеш
и дълго (до последно) да си там.
От извора кристален с дни да пиеш.
Свещица да съм в жертвения храм.

За двама ни искрица да измолиш,
та огънят божествен да гори
и нито вятър, нито злостни вопли 
очите да замрежват със сълзи.

Дали сме цяло!? Времето ще каже,
макар и скрито... силно да боли. 
Дори  безумна, нека в нас остане 
една любов, по-ярка от звезди.

Така в душата вечно ще пребъдеш,
за цял живот ще бъдеш само в мен.
Аз Анима, с теб Анимус-ът свиден,
по пътя ще премина отреден.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??