В душата ми мечтая да се скриеш
и дълго (до последно) да си там.
От извора кристален с дни да пиеш.
Свещица да съм в жертвения храм.
За двама ни искрица да измолиш,
та огънят божествен да гори
и нито вятър, нито злостни вопли
очите да замрежват със сълзи.
Дали сме цяло!? Времето ще каже,
макар и скрито... силно да боли.
Дори безумна, нека в нас остане
една любов, по-ярка от звезди. ...