Една изгубена любов в бледи спомени гори,
спомени за две сърца, една любов и две следи...
За последно огънят в жарта догаря
и бавно слага началото на края.
Превръща се в прозрачна струйка дим
мисълта, че си ми бил необходим.
А дали все още за мене си такъв,
дали в нас кипи една и съща кръв
или огънят е вече изгорял
и за мен си просто идеал?
Идеал, пред който душата ми се кланя,
прощава и забравя за всички сълзи.
Огънят в сърцата ни догаря
и превръща душите в две следи.
Следи от пепел и невидими искри,
знак, че любовта ни я е имало
и че не може да продължи,
щом за теб съм вече минало...
© Тайнствената Всички права запазени
Страхотно е.