Една изгубена любов в бледи спомени гори,

спомени за две сърца, една любов и две следи...

За последно огънят в жарта догаря

и бавно слага началото на края.

Превръща се в прозрачна струйка дим

мисълта, че си ми бил необходим.

А дали все още за мене си такъв,

дали в нас кипи една и съща кръв

или огънят е вече изгорял

и за мен си просто идеал?

Идеал, пред който душата ми се кланя,

прощава и забравя за всички сълзи.

Огънят в сърцата ни догаря

и превръща душите в две следи.

Следи от пепел и невидими искри,

знак, че любовта ни я е имало

и че не може да продължи,

щом за теб съм вече минало...