Melanie (Елица Георгиева)
157 337
28.01.2018 г., 20:23 ч.

Една любов навеки... 

  Поезия » Любовна
415 3 7

Една любов навеки...

 

Аз все сънувам нашето море

и оня бряг прекрасен и далечен,

красивото наситено небе,

прибрало в себе си копнежа вечен.

Развяла съм неистово коси,

скалата горда тихо се издига,

а слънцето по-истинско блести,

сред вятъра пречистено се скита.

Различен си - във профил и в анфас,

усмивката ти грее като огън,

едно дълбоко чувство вътре в нас,

в безвремие се стрелва като вопъл.

Не ме докосваш. Само ме мълчиш.

Разбрал докрай безбройните ми тайни.

Усещам те. У мене пак трептиш

и търсиш дълбините ми омайни.

Свободни сме. Във други светове

нозете ни изграждат пак пътеки

и само вътре в моето сърце

оставаш ти – една любов навеки.

 

27.01.2018г.

Елица

© Елица Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ирина, не е лирическата, а съм си аз... от друго време, друг свят... Благодdря ти за милите думи! Поздрави от мен!
  • Какъв красив стих,Ели!Почувствах,като че ли малко носталгия и ми се иска да те видя в анфас,за да се убедя,че това не си ти,а лирическата....
  • Ренета, Нина, благодаря ви сърдечно за милите и окуражителни думи!
    Хубави почивни дни от мен!
  • Много хубав, нежен стих.....
  • И на мен ми хареса стихотворението ти, Ели!
  • Много ти благодаря, Гавраил!
    Радвам се, че се отби, почувства с мен и ми остави коментар!
    Слънчеви поздрави!
  • Ели прочетох стиха ти с удоволствие.Харесах.
Предложения
: ??:??