Една любов навеки...
Една любов навеки...
Аз все сънувам нашето море
и оня бряг прекрасен и далечен,
красивото наситено небе,
прибрало в себе си копнежа вечен.
Развяла съм неистово коси,
скалата горда тихо се издига,
а слънцето по-истинско блести,
сред вятъра пречистено се скита.
Различен си - във профил и в анфас,
усмивката ти грее като огън,
едно дълбоко чувство вътре в нас,
в безвремие се стрелва като вопъл.
Не ме докосваш. Само ме мълчиш.
Разбрал докрай безбройните ми тайни.
Усещам те. У мене пак трептиш
и търсиш дълбините ми омайни.
Свободни сме. Във други светове
нозете ни изграждат пак пътеки
и само вътре в моето сърце
оставаш ти – една любов навеки.
27.01.2018г.
Елица
© Елица Георгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ирина, не е лирическата, а съм си аз... от друго време, друг свят... Благодdря ти за милите думи! Поздрави от мен!
-
Какъв красив стих,Ели!Почувствах,като че ли малко носталгия и ми се иска да те видя в анфас,за да се убедя,че това не си ти,а лирическата....
-
Ренета, Нина, благодаря ви сърдечно за милите и окуражителни думи!
Хубави почивни дни от мен! -
Много хубав, нежен стих.....
-
И на мен ми хареса стихотворението ти, Ели!
-
Много ти благодаря, Гавраил!
Радвам се, че се отби, почувства с мен и ми остави коментар!
Слънчеви поздрави! -
Ели прочетох стиха ти с удоволствие.Харесах.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
