8.08.2005 г., 13:11

Една мечта

1.4K 0 3
Тя често плачеше самичка
във нощи дълги,без звезди
и имаше мечта едничка-
мечтата за едни очи.

Очи кафяви и дълбоки,
очи-притихнала река,
очи-звезди-добри и кротки,
очи подаващи ръка.

Очи помагащи във всичко
очи на вярност,на любов
очи,повтарящи 'обичам'
на този,които е готов
за нея всичко да направи,
да иде и накрай света,
готов за друга да забрави,
но не забравящ любовта...

Но ето-слънцето изгрява-
тя бърше своите сълзи
и тихо в мрака затаява
мечтата за едни очи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дени Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тя често плачеше самичка
    във нощи дълги,без звезди
    и имаше мечта едничка-
    мечтата за едни очи.

    Очи кафяви и дълбоки,
    очи-притихнала река,
    очи-звезди-добри и кротки,
    очи подаващи ръка.

    Очи помагащи във всичко
    очи на вярност,на любов
    очи,повтарящи 'обичам'
    на този,които е готов
    за нея всичко да направи,
    да иде и накрай света,
    готов за друга да забрави,
    но не забравящ любовта...

    Но ето-слънцето изгрява-
    тя бърше своите сълзи
    и тихо в мрака затаява
    мечтата за едни очи.
    strahotno e
  • Поздравления,адашке Страхотно си го написала-Успех и за напред
  • Благодаря пак, Мартина! Това е първото ми сериозно опитче в поезията.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...