11.08.2011 г., 20:22  

Една мечта

1.1K 0 1

Една мечта се породи от друга
и поставя своето начало оттука.
Една мечта, вълшебна като нощта,
тя преобърна моята съдба.

Отново живота ще продължи,
макар и в други светлини,
живот като в приказките
с най-красивите мечти.

Всичко е толкова красиво в тази мечта,
сякаш от нея е омагьосан света.
Дните ми минават с мисълта за нея.
Много силно я желая и за нея копнея.

Всяка нощ заспивам с мисълта,
че един ден всичко ще осъществя.
Много ще бъда щастлив от това,
ако успея живота си да променя.

Може би е още рано за моята мечта
да се осъществи още сега.
Понякога се измъчвам, но независимо от това,
аз за нея ще се боря и докрай ще издържа.

Аз вярвам, че всички мечти се осъществяват
и вечни следи в живота на хората оставят.
Всяка една тъга могат да заличат,
и с щастие и радост да ни дарят.

ОСИНОВЯВАНЕ - една от моите мечти си ти!
Моето светило в мрака докрай бъди!
За хората ти си нещо свято,
и в сърцето си ми на първо място.

 

Посвещавам това стихотворение на моята мечта да бъда осиновител! Ще бъда най-щастливият човек на света, ако успея да осъществя тази мечта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Станчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...