9.02.2018 г., 8:26  

Една мечта почука на вратата

2.1K 1 0

Една мечта почука на вратата,

а аз любезно отваряйки видях,

че си е леко, невинно повдигнала полата.

За жалост понечих да я докосна,

и в мига, в който го направих,

тя обърна се, избяга.

 

Търсих я с години

по сенчести градини,

по гори зелени,

по стръмни канари,

но, уви, сърцето ми

все си с мъката тупти.

 

Захвърлих ги всичките наследство и земи,

с едничката цел душата си да удовлетворя

и този ангел чрез думи и ласки

да съблазня.

 

Тя беше, как да се изразя,

тази неподправено красива,

дяволски похотлива,

зеленоока пленителка на моята душа.

Но, уви, нека се повторя,

сърцето ми все си с мъката туптя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...