Georgion
43 резултата
Стягат се всички лимфи.
Не можеш да дишаш,
виждаш прииждащите нимфи.
Сърцето ти хвърчи от гнездото
по-бързо от крила на колибри. ...
  123 
Душата ми пуши своя седми грам.
Без срам в дима облян,
тръгвам сам натам...
Отвъд светлината...
Отвъд тъмнината... ...
  214 
Всеки атом, тъкан от сърцето ти,
вовеки тамо в черна мъка грее.
Покрай ледените, леки лебеди
зло и злато се мъчим да посеем.
Колко наброй биват греховете ни? ...
  228 
Търсеха топлата, туптяща стряха.
Искрящи, плахи взираха се в мрака...
Слаби в студените отливи спяха.
Чакащи, утрешния драконов крясък...
Денем преливат с хладен отблясък. ...
  476 
Страховете са закътани
сред бели, тихи брегове.
Застинали между светове
на изкрящи вечни ледове.
Замръзнали сред вековете. ...
  279 
Времето броди през безкрайната буря.
И глождят го мигове пясъчен глад.
В студен упокой
Държи и притуля
Часовник с беззъб циферблат. ...
  197 
Любовта дълбоко прониза
трептящата сърцевина.
Бавно потече навътре,
Вля тъмна горещина.
Пръсна рубина на частици. ...
  241 
Ще заспя,
очите ли затворя.
Мислите леят се
в простора.
Няма ги дилемите, ...
  792 
Останките са
цветни светове,
потънали в дъждове
наводняващ спирт,
леещи се по стените ...
  584 
Среща мимолетна, спретната със изгрева.
Заветна бе, но вплете се във мислите.
Съпровод на песни птичи и хладна мистика.
Жарки светлини сред локвички-избистряне.
Отнели няколко мигвания, отмина красотата. ...
  799 
Отражение от пречупени лъчи
по течната повърхност-
Отблясъци на лунни пръстени
от подредено разпилени нюанси
на синьо-зелени мъглявини, ...
  467 
Сух, ситен скреж, смразяваща сплав
между спирт, сълзи, страх и смях,
студена синева, сипваща смисъл,
сред сърцевината от спомени, сочещи
сатир свирещ на стройните съдбовни ...
  1193 
Дори през щорите
минава светлината,
през всеки малък процеп,
гъне се в прозорците
и разстила по стените, ...
  1266 
Детският космос е кристал отразяващ лъчи.
Малко или много нещо се чупи, когато
времето се отрази, а кристалът е крехък,
трябва да се пази. Детето на всеки грешник
ще прости, ако можеше да не пораствам. ...
  1454 
Записал тази мисъл за самотата.
Дали от липсата на чувства,
или от чувството на липса.
Писна ми да гледам празнотата
на черупката, с куха обвивка, ...
  419 
Паднал на
едно коляно
на улицата отляво.
Дано не ме
блъснат само. ...
  765 
Скитам сам в лабиринт пропит с тъга.
Пия собствената си болка без тръпка.
Стъпка след стъпка, не оставям следа.
Глътка след глътка, нямам желание
да пусна сълза. Не, не ми се мърда, ...
  774 
Най-мразя да правя каквото кажат.
Омразата да газят, да вдигат врява
и да унижават.
Пред мен те се изправят,
купищата демонични тела, искащи, съскащи ...
  1110 
Сълзи поливат омразните цветя,
които са пуснали дълбоко корени
в твоята кална плодородна душа.
И докато ги храниш със спокойствие,
съзнанието бавно, мъчно се измаря. ...
  539 
Седя си в ъгъла сам
и най-много мразя
тази гледка,
гледката как лазят,
гледката оттам. ...
  327 
Крещя през решетки железни,
провесен над адските пещи.
С всяко киселинно вдишване,
душата ми вие, бълбучи, пръщи.
С дима от нечутата болка ...
  473 
Избран е на полето бойно сам,
мъченик е той за Одиновия храм,
и през призмата на своя блян,
отеква яростният рог на свободата.
И всеки удар, ...
  549 
Трепери студената сянка,
тъй красива, мистериозна,
нощно трепкаща танцьорка.
Трепери под улична лампа.
Стъпвайки леко, от време на време, ...
  831 
И с надеждата
за новия ден
дойде и пролетта
и то какво, ако не и
по меланхолично ...
  427 
Изтръпна мрачината
осветена от изгрева на новий ден
и земята, чието време се събуждаше с рефрен,
бе мокра от целувките на речна нимфа.
А рибките маслени картини, Ин и Ян ...
  356 
Амур бе подъл с мен
оставих му сърце очи душа,
а той неравностойно
даде ми музата жена.
И от тука се почна ...
  338 
Със сепнат стон проникна
в дебрите на тишината
втривайки нежни пулсации
между V-образните стени на Ада.
Прокъсвайки тясната ...
  816 
В прозорчето на нощна стая
сенките копринени играят,
стъклата лъчни те покриват
и стветлината задушават.
Покрови на изгаснали звезди ...
  286 
Небесен полъх на
моите съзерцания,
блещукащ лъч през
всичките страдания,
крилата музо, ангел ...
  461 
Запали ги всички тез
болестотворни,
мракозначни книги.
Със своите знания
покварно безетични ...
  327 
Блещукащ лъч
на моите бъднини,
сълза на серафим
или бисер от
облачни вълни. ...
  400 
Гори пламък червен,
гори с жарка
неистова сила,
гори кръвта
умерзена, ...
  455 
Изгний
във гроб
предречен,
с кръвта си
заплати. ...
  525 
Ето това е да боли
да кървиш,
да капеш като свещ.
Застанал на ръба
на ръждивата бездна, ...
  475 
Всяка нишка обтегната
макара от болки
е косъм по кожата
настръхнала, жегната,
стъпват я женски богомолки. ...
  423 
Изгоря бавно въгленът в пещта,
тля с векове.
И сажди остави по стените железни
мъка... труд... страхове.
А острите зъби метални тракат и стържат ...
  380 
И ето запалих първата цигара,
с дим обвих си чувствата –
попи в дивана.
В дясната ръка държах коняка,
в лявата безлика бе жената. ...
  295 
Кръвта отровата пое
на глътки със
сърцето да тлее.
Виновен ли е че живее?
Виновен ли ще е ако умре? ...
  862 
Сирак на съдбата,
отгледан от улични вълци,
лежащ задъхан в калта,
хранен със сянка на улична лампа –
самотна тъма. ...
  397 
Де да бях художник
своя свят да нарисувам
и с багрите на свойто въображение
космическите норми
да диктувам. ...
  516 
Предложения
: ??:??