Georgion
43 резултата
Стягат се всички лимфи.
Не можеш да дишаш,
виждаш прииждащите нимфи.
Сърцето ти хвърчи от гнездото
по-бързо от крила на колибри. ...
  277 
Душата ми пуши своя седми грам.
Без срам в дима облян,
тръгвам сам натам...
Отвъд светлината...
Отвъд тъмнината... ...
  368 
Всеки атом, тъкан от сърцето ти,
вовеки тамо в черна мъка грее.
Покрай ледените, леки лебеди
зло и злато се мъчим да посеем.
Колко наброй биват греховете ни? ...
  367 
Търсеха топлата, туптяща стряха.
Искрящи, плахи взираха се в мрака...
Слаби в студените отливи спяха.
Чакащи, утрешния драконов крясък...
Денем преливат с хладен отблясък. ...
  632 
Страховете са закътани
сред бели, тихи брегове.
Застинали между светове
на изкрящи вечни ледове.
Замръзнали сред вековете. ...
  512 
Времето броди през безкрайната буря.
И глождят го мигове пясъчен глад.
В студен упокой
Държи и притуля
Часовник с беззъб циферблат. ...
  344 
Любовта дълбоко прониза
трептящата сърцевина.
Бавно потече навътре,
Вля тъмна горещина.
Пръсна рубина на частици. ...
  397 
Ще заспя,
очите ли затворя.
Мислите леят се
в простора.
Няма ги дилемите, ...
  1234 
Останките са
цветни светове,
потънали в дъждове
наводняващ спирт,
леещи се по стените ...
  736 
Среща мимолетна, спретната със изгрева.
Заветна бе, но вплете се във мислите.
Съпровод на песни птичи и хладна мистика.
Жарки светлини сред локвички-избистряне.
Отнели няколко мигвания, отмина красотата. ...
  1227 
Отражение от пречупени лъчи
по течната повърхност-
Отблясъци на лунни пръстени
от подредено разпилени нюанси
на синьо-зелени мъглявини, ...
  620 
Сух, ситен скреж, смразяваща сплав
между спирт, сълзи, страх и смях,
студена синева, сипваща смисъл,
сред сърцевината от спомени, сочещи
сатир свирещ на стройните съдбовни ...
  1608 
Дори през щорите
минава светлината,
през всеки малък процеп,
гъне се в прозорците
и разстила по стените, ...
  1699 
Детският космос е кристал отразяващ лъчи.
Малко или много нещо се чупи, когато
времето се отрази, а кристалът е крехък,
трябва да се пази. Детето на всеки грешник
ще прости, ако можеше да не пораствам. ...
  2116 
Записал тази мисъл за самотата.
Дали от липсата на чувства,
или от чувството на липса.
Писна ми да гледам празнотата
на черупката, с куха обвивка, ...
  577 
Паднал на
едно коляно
на улицата отляво.
Дано не ме
блъснат само. ...
  935 
Скитам сам в лабиринт пропит с тъга.
Пия собствената си болка без тръпка.
Стъпка след стъпка, не оставям следа.
Глътка след глътка, нямам желание
да пусна сълза. Не, не ми се мърда, ...
  907 
Най-мразя да правя каквото кажат.
Омразата да газят, да вдигат врява
и да унижават.
Пред мен те се изправят,
купищата демонични тела, искащи, съскащи ...
  1570 
Сълзи поливат омразните цветя,
които са пуснали дълбоко корени
в твоята кална плодородна душа.
И докато ги храниш със спокойствие,
съзнанието бавно, мъчно се измаря. ...
  694 
Седя си в ъгъла сам
и най-много мразя
тази гледка,
гледката как лазят,
гледката оттам. ...
  486 
Крещя през решетки железни,
провесен над адските пещи.
С всяко киселинно вдишване,
душата ми вие, бълбучи, пръщи.
С дима от нечутата болка ...
  635 
Избран е на полето бойно сам,
мъченик е той за Одиновия храм,
и през призмата на своя блян,
отеква яростният рог на свободата.
И всеки удар, ...
  716 
Трепери студената сянка,
тъй красива, мистериозна,
нощно трепкаща танцьорка.
Трепери под улична лампа.
Стъпвайки леко, от време на време, ...
  1286 
И с надеждата
за новия ден
дойде и пролетта
и то какво, ако не и
по меланхолично ...
  578 
Изтръпна мрачината
осветена от изгрева на новий ден
и земята, чието време се събуждаше с рефрен,
бе мокра от целувките на речна нимфа.
А рибките маслени картини, Ин и Ян ...
  502 
Амур бе подъл с мен
оставих му сърце очи душа,
а той неравностойно
даде ми музата жена.
И от тука се почна ...
  468 
Със сепнат стон проникна
в дебрите на тишината
втривайки нежни пулсации
между V-образните стени на Ада.
Прокъсвайки тясната ...
  1000 
В прозорчето на нощна стая
сенките копринени играят,
стъклата лъчни те покриват
и стветлината задушават.
Покрови на изгаснали звезди ...
  430 
Небесен полъх на
моите съзерцания,
блещукащ лъч през
всичките страдания,
крилата музо, ангел ...
  626 
Запали ги всички тез
болестотворни,
мракозначни книги.
Със своите знания
покварно безетични ...
  466 
Блещукащ лъч
на моите бъднини,
сълза на серафим
или бисер от
облачни вълни. ...
  535 
Гори пламък червен,
гори с жарка
неистова сила,
гори кръвта
умерзена, ...
  619 
Изгний
във гроб
предречен,
с кръвта си
заплати. ...
  692 
Ето това е да боли
да кървиш,
да капеш като свещ.
Застанал на ръба
на ръждивата бездна, ...
  629 
Всяка нишка обтегната
макара от болки
е косъм по кожата
настръхнала, жегната,
стъпват я женски богомолки. ...
  555 
Изгоря бавно въгленът в пещта,
тля с векове.
И сажди остави по стените железни
мъка... труд... страхове.
А острите зъби метални тракат и стържат ...
  528 
И ето запалих първата цигара,
с дим обвих си чувствата –
попи в дивана.
В дясната ръка държах коняка,
в лявата безлика бе жената. ...
  429 
Кръвта отровата пое
на глътки със
сърцето да тлее.
Виновен ли е че живее?
Виновен ли ще е ако умре? ...
  1018 
Сирак на съдбата,
отгледан от улични вълци,
лежащ задъхан в калта,
хранен със сянка на улична лампа –
самотна тъма. ...
  551 
Де да бях художник
своя свят да нарисувам
и с багрите на свойто въображение
космическите норми
да диктувам. ...
  664 
Предложения
: ??:??