19.09.2007 г., 8:24

Една минута

1.3K 0 1
Вървиш към мен, унесен в мисли,
не знаеш колко те харесвам аз,
дори в очите ми да виждаш,
искра на влюбена душа!!!

Сърцето си бих дала да те имам,
да ме прагръщаш страстно в нощта,
с теб дори минута да прекарам,
ми стига - знай - за вечни времена!

Усещам аз как времето минава,
и ще си далеч от мен,
но знай, че винаги ще помня,
минутата с теб и мен!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Станева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...