Събудих се със мисълта за теб
щастлива, знаех, че ще дойдеш.
Знаех, че не би посмял
да скъсаш струните
на една нежна любов.
Чаках до обяд, а ти не идваш,
но бях сигурна, че ще почукаш
на вратата развълнуван
и не я изпусках от очи.
Исках просто да усетя
твоята нежна любов.
Залез е, а теб те няма
ти ще дойдеш, може би.
Вярвах, че ще бъдеш до мен
и когато изгрее луната,
ще я съзерцаваме заедно,
а аз ще усетя
твоята нежна любов.
Звездите изгряха, теб още те няма.
Ти няма да дойдеш, вече го знам,
гледам сама звездите блестящи.
И те плачат с мен, плачат,
все още невярващи,
че това е краят
на една нежна любов!
© Даяна Узунова Всички права запазени
Вълнуващ стих, поздравявам те!