2.02.2006 г., 8:56

Една несбъдната мечта

1K 0 2
Всичко е било лъжа-
чуствата, думите, любовта.
Дори ти самият си лъжа,
обгърнат от поредната маска,
зад която криеш жалкия си лик.
Кой си ти? Любовта? Или измамата,
заблудата, в която живях,
в която вярвах
толкова наивно,
толкова детински.
Повярвях на думите, на чусвата,
както удавник се хваща за сламка.
Това е животът ми, в това го превърна ти.
В една измислица, в една илюзия,
която всеки миг ще изчезне
заедно с теб и лъжливата ти любов.
Вземи го, щом това желаеш ти,
но аз ще го изградя наново
и там, в новия ми свят ти ще си НИКОЙ!
Какъвто всъщност си-никой,
един мираж, който вече се стопи.
Избледня заедно с болката и сълзите
и остана само горчив спомен
за това каква бях,
каква съм и каква ще бъда за теб-
един блян, една надостижима мечта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • това е едно от любимите ми!!!но трябва да се побликуваш и другите,че най-любимото ми липсва!!!!6 от мен!!!!
  • Добри попадения видях в стиха ти и силно чувство!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...