Една несбъдната мечта

2.02.2006 г., 8:56 ч.

Поезия

734 0 2

Всичко е било лъжа-
чуствата, думите, любовта.
Дори ти самият си лъжа,
обгърнат от поредната маска,
зад която криеш жалкия си лик.
Кой си ти? Любовта? Или измамата,
заблудата, в която живях,
в която вярвах
толкова наивно,
толкова детински.
Повярвях на думите, на чусвата,
както удавник се хваща за сламка.
Това е животът ми, в това го превърна ти.
В една измислица, в една илюзия,
която всеки миг ще изчезне
заедно с теб и лъжливата ти любов.
Вземи го, щом това желаеш ти,
но аз ще го изградя наново
и там, в новия ми свят ти ще си НИКОЙ!
Какъвто всъщност си-никой,
един мираж, който вече се стопи.
Избледня заедно с болката и сълзите
и остана само горчив спомен
за това каква бях,
каква съм и каква ще бъда за теб-
един блян, една надостижима мечта!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Кулин (Стефани)

2006-02-04T13:29:51+02:00

това е едно от любимите ми!!!но трябва да се побликуваш и другите,че най-любимото ми липсва!!!!6 от мен!!!!
Dimi (Дими Фильова)

2006-02-02T20:52:22+02:00

Добри попадения видях в стиха ти и силно чувство!