Нощ като бяло петно,
но прекрасна -
безпаметна и незабравима.
Протягам ръка
и усещам,
че до мен тебе те има.
Горещ си или ми е студено,
но приятни и топли
са твоите обятия.
И ръцете ти, нежно прегръщащи,
приласкават
и тихо примамват ме.
И аз търся измислена обич,
за да намеря
в сърцето ти истинска.
И обичам те тази нощ,
и обичаш ме,
и безпаметно, и незабравимо е.
© Александра Михалева Всички права запазени