Нощ като бяло петно,
но прекрасна -
безпаметна и незабравима.
Протягам ръка
и усещам,
че до мен тебе те има.
Горещ си или ми е студено,
но приятни и топли
са твоите обятия.
И ръцете ти, нежно прегръщащи,
приласкават
и тихо примамват ме.
И аз търся измислена обич,
за да намеря
в сърцето ти истинска.
И обичам те тази нощ,
и обичаш ме,
и безпаметно, и незабравимо е.
© Александра Михалева All rights reserved.
Благодаря, че се отби.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
