11.01.2008 г., 10:58

Една нощ с теб

832 0 14

Хотелска стая, приглушена светлина,

плачеща китара и среднощен блус.

Две притихнали в едно тела,

умиращи напук на бързащия пулс.

 

Догаряща цигара и измачкани чаршафи,

толкова ли струва откраднатият миг?

На масата пустеят от виното гарафи,

а в тишината - изпуснат от блаженство вик.

 

Тайните живеят в архива на годините

и в етикета на уискито -"Red lebel".

Следи оставят единствено въздишките,

скрити във пружините на изтърканата мебел.

 

Ключът увисва деликатно на вратата

и подписи в графата - анонимен.

Мислите, заключени със код в сърцата,

думите дресирани, не споменават име.

 

Последна вечер във сърцето на града,

след нас остава да ликува самотата.

Хотелска стая, приглушена светлина

и поредният сценарий на съдбата.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Леонид Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Догаряща цигара и измачкани чаршафи,
    толкова ли струва откраднатият миг?"

    - Да! Но има тежко ДДС: данък душа и сърце!
  • Искрен стих, замислящ, долавям болка...невероятен финал! Поздравления, Леонид!!!
  • БЛАГОДАРЯ на всички,които ме посетиха!
  • Много силен стих! Поздравявам те!
  • "Хотелска стая, приглушена светлина
    и поредният сценарий на съдбата."

    хареса ми! Много!



Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...