11.01.2008 г., 10:58

Една нощ с теб

831 0 14

Хотелска стая, приглушена светлина,

плачеща китара и среднощен блус.

Две притихнали в едно тела,

умиращи напук на бързащия пулс.

 

Догаряща цигара и измачкани чаршафи,

толкова ли струва откраднатият миг?

На масата пустеят от виното гарафи,

а в тишината - изпуснат от блаженство вик.

 

Тайните живеят в архива на годините

и в етикета на уискито -"Red lebel".

Следи оставят единствено въздишките,

скрити във пружините на изтърканата мебел.

 

Ключът увисва деликатно на вратата

и подписи в графата - анонимен.

Мислите, заключени със код в сърцата,

думите дресирани, не споменават име.

 

Последна вечер във сърцето на града,

след нас остава да ликува самотата.

Хотелска стая, приглушена светлина

и поредният сценарий на съдбата.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Леонид Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Догаряща цигара и измачкани чаршафи,
    толкова ли струва откраднатият миг?"

    - Да! Но има тежко ДДС: данък душа и сърце!
  • Искрен стих, замислящ, долавям болка...невероятен финал! Поздравления, Леонид!!!
  • БЛАГОДАРЯ на всички,които ме посетиха!
  • Много силен стих! Поздравявам те!
  • "Хотелска стая, приглушена светлина
    и поредният сценарий на съдбата."

    хареса ми! Много!



Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...