Jan 11, 2008, 10:58 AM

Една нощ с теб

  Poetry
829 0 14

Хотелска стая, приглушена светлина,

плачеща китара и среднощен блус.

Две притихнали в едно тела,

умиращи напук на бързащия пулс.

 

Догаряща цигара и измачкани чаршафи,

толкова ли струва откраднатият миг?

На масата пустеят от виното гарафи,

а в тишината - изпуснат от блаженство вик.

 

Тайните живеят в архива на годините

и в етикета на уискито -"Red lebel".

Следи оставят единствено въздишките,

скрити във пружините на изтърканата мебел.

 

Ключът увисва деликатно на вратата

и подписи в графата - анонимен.

Мислите, заключени със код в сърцата,

думите дресирани, не споменават име.

 

Последна вечер във сърцето на града,

след нас остава да ликува самотата.

Хотелска стая, приглушена светлина

и поредният сценарий на съдбата.

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Леонид Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Догаряща цигара и измачкани чаршафи,
    толкова ли струва откраднатият миг?"

    - Да! Но има тежко ДДС: данък душа и сърце!
  • Искрен стих, замислящ, долавям болка...невероятен финал! Поздравления, Леонид!!!
  • БЛАГОДАРЯ на всички,които ме посетиха!
  • Много силен стих! Поздравявам те!
  • "Хотелска стая, приглушена светлина
    и поредният сценарий на съдбата."

    хареса ми! Много!



Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...