petinka67 (Петя Кръстева)
455 27250
12.12.2006 г., 15:35 ч.

Една обречена любов 

  Поезия
940 0 15

Много пъти полагах начало... Ти вярваш ли
как история пиша за невъзможна любов.
Желаех, но мамех единствено себе си 
за пътеки, споени в една. Този зов,


който мълком с очите и устни изпращахме
и от него сърцата забиваха с ритъма нов ...
Мисля, че знаеш, или досещаш се, може би  -
цвете от зрънце израстна от тази любов.


Далечен си ти, но си в мислите. Тъжно е.
Аз съм изгубена, а те лутат се в мрака жесток.
И единствено общите спомени пазят искрицата
за нас и онази обречена, скъпа любов.


 

© Петя Кръстева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??