Една поетична мечта

12.01.2013 г., 12:15 ч.

Поезия » Философска

387 0 0

С незнайни изгреви човечни,

в незнайни небеса дори,

пътувам със стремежи вечни

и жажда за летеж гори.

Че там ще бъда с други хора.

Ще съм и с други същества.

Че там на Рая - вътре в двора,

виреят други вещества.

И там ще сричам нови думи.

И пак ще пиша стихове.

Над вас да падат, като шуми

със есенните дъждове.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.