Една поетична мечта
534
0
0
С незнайни изгреви човечни,
в незнайни небеса дори,
пътувам със стремежи вечни
и жажда за летеж гори.
Че там ще бъда с други хора.
Ще съм и с други същества.
Че там на Рая - вътре в двора,
виреят други вещества.
И там ще сричам нови думи.
И пак ще пиша стихове.
Над вас да падат, като шуми
със есенните дъждове.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
