Jan 12, 2013, 12:15 PM

Една поетична мечта 

  Poetry » Phylosophy
388 0 0

С незнайни изгреви човечни,

в незнайни небеса дори,

пътувам със стремежи вечни

и жажда за летеж гори.

 

Че там ще бъда с други хора.

Ще съм и с други същества.

Че там на Рая - вътре в двора,

виреят други вещества.

 

И там ще сричам нови думи.

И пак ще пиша стихове.

Над вас да падат, като шуми

със есенните дъждове.

 

 

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??