Една поетична мечта

Jan 12, 2013, 12:15 PM

Poetry » Phylosophy

431 0 0

С незнайни изгреви човечни,
в незнайни небеса дори,
пътувам със стремежи вечни
и жажда за летеж гори.
Че там ще бъда с други хора.
Ще съм и с други същества.
Че там на Рая - вътре в двора,
виреят други вещества.
И там ще сричам нови думи.
И пак ще пиша стихове.
Над вас да падат, като шуми
със есенните дъждове.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Една поетична мечта

Want to read more?

Random works