Една пролетна утрин в полето...
Една пролетна утрин в полето...
Птици пеят... Вятър шепне...
Слънцето препича...
С дар от мигове вълшебни
утринта наднича
иззад облака възседнал
палавият вятър,
а събужда се последна
даже и Земята...
Пролет е... Мъзга напира,
плачат дървесата,
въздухът едва побира
чуден аромата
на цветята нацъфтяли-
луднали, фантастни...
Виж дърветата, във бяло
колко са прекрасни!...
Свежо е и дишаш леко
в пътя без умора,
глъч разнасят надалеко
ранобудни хора...
Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
