Една роза
760
0
0
ЕДНА РОЗА
Дъждът валеше като из ведро
по-силен от скръбта поетова.
Откъснах те, порязана от теб –
почти със зъби, жертвено.
Съвсем на младост пъпка,
неразгадала слънчевия пек,
ти беше моят избор чувствен,
в следобеда – един поет.
Самата ти гнездо и грижи,
наполовина жертвен съд,
бе роза с гнила сърцевина,
за да лелееш чужда плът.
Като сърцето ми готово
да разделиш плода си с друг,
ти, дворна розо, умъртвила
едната камера с любов и гроб...
Сега си мое малко огледало
и в него виждам как бодат
на вазата живота отънял
едни листа от розовия мадригал...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златина Георгиева Всички права запазени
