May 6, 2014, 9:51 PM

Една роза

  Poetry
745 0 0

ЕДНА РОЗА

 

Дъждът валеше като из ведро

по-силен от скръбта поетова.

Откъснах те, порязана от теб –

почти със зъби, жертвено.

 

Съвсем на младост пъпка,

неразгадала слънчевия пек,

ти беше моят избор чувствен,

в следобеда – един поет.

 

Самата ти гнездо и грижи,

наполовина жертвен съд,

бе роза с гнила сърцевина,

за да лелееш чужда плът.

 

Като сърцето ми готово

да разделиш плода си с друг,

ти, дворна розо, умъртвила

едната камера с любов и гроб...

 

Сега си мое малко огледало

и в него виждам как бодат

на вазата живота отънял

едни листа от розовия мадригал...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златина Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...