10.07.2008 г., 22:40

Една секунда

1.4K 1 24
 

Изгубена в гласа ти

и във времето,

една секунда

тъжно се отронва

и идва друга,

преболяла

самотната илюзия

бездомна.

В една секунда

ти повярвах

и в същата

се счупих триста пъти;

разбрах, че вече

няма да съм нужна

на ехото,

отекнало

в кръвта ти...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Митко, Стойчо, благодаря ви!
  • Факт е, че стихотворението има литературно достойнство.И ще се обоснова:щом е толкова актуално и днес,макар публикувано преди 9 г.то живее своят апогей! Красива и малко тъжна лирика...За да не кажа-много тъжна,но силна лирика!
  • Браво!Не искам да правя разбор,защото не съм специалист,но философски се замислих не само за любовта,а и за живота около мен..Благодаря!
  • Taner, Маргарита, доста назад ме връщате, но ви благодаря, че отново се потопих във времената на тези емоции...
  • Хареса ми. Почувствах се странно. Това същата Геновева ли е? Палавата, весела майтапчийка? Тази е друга Геновева. Пак прекрасна, но токова тиха... примирена....

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...