Jul 10, 2008, 10:40 PM

Една секунда

1.4K 1 24
 

Изгубена в гласа ти

и във времето,

една секунда

тъжно се отронва

и идва друга,

преболяла

самотната илюзия

бездомна.

В една секунда

ти повярвах

и в същата

се счупих триста пъти;

разбрах, че вече

няма да съм нужна

на ехото,

отекнало

в кръвта ти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Митко, Стойчо, благодаря ви!
  • Факт е, че стихотворението има литературно достойнство.И ще се обоснова:щом е толкова актуално и днес,макар публикувано преди 9 г.то живее своят апогей! Красива и малко тъжна лирика...За да не кажа-много тъжна,но силна лирика!
  • Браво!Не искам да правя разбор,защото не съм специалист,но философски се замислих не само за любовта,а и за живота около мен..Благодаря!
  • Taner, Маргарита, доста назад ме връщате, но ви благодаря, че отново се потопих във времената на тези емоции...
  • Хареса ми. Почувствах се странно. Това същата Геновева ли е? Палавата, весела майтапчийка? Тази е друга Геновева. Пак прекрасна, но токова тиха... примирена....

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...