27.06.2010 г., 22:43

Една тъжна песен на един стар музикант

962 0 1

Докато го има още - колелото на времето -
в нашата неразумна Вселена, цяла в мрак,
аз винаги ще искам тишина пред проблемите,
отколкото сляпата вяра в неидващия знак.
Доколкото - дотолкова аз съм неверник -
и докогато - дотогава всички ме сочат с пръст,
аз пак ще съхранявам надежди последни,
да свърша всичко в рая, а не в Ада на кръст...

И се върти грамофона,
сложен за фон,
като модерна икона -
нелепа музика, без време или срам.
Аз обичам си нея,
сега без тон,
дори тук си я пея -
тъжната песен на един стар музикант.

Докато го има света още, съществуващ,
и докогато нас ни има като човешки вид,
ще има и неща, за които да жадуваме,
резон за тях явен, понякога може би скрит.
Докогато - дотогава и ние с теб се гледаме,
понякога от небето, понякога навътре в нас,
аз пак ще съхранявам надежди последни,
накрая все пак да остане моят вътрешен глас...


И се върти грамофона,
сложен за фон,
като модерна икона -
нелепа музика, без време или срам.
Аз обичам си нея,
сега без тон,
дори тук си я пея -
тъжната песен на един стар музикант.

Сега ще отидем,
където винаги сме искали -
може би на луната,
може би другаде някъде...
Каквото се крие,
няма смисъл от истини,
дори тук на земята
тишината е важна понякога...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...