Jun 27, 2010, 10:43 PM

Една тъжна песен на един стар музикант 

  Poetry » Odys and poems
825 0 1
Докато го има още - колелото на времето -
в нашата неразумна Вселена, цяла в мрак,
аз винаги ще искам тишина пред проблемите,
отколкото сляпата вяра в неидващия знак.
Доколкото - дотолкова аз съм неверник -
и докогато - дотогава всички ме сочат с пръст,
аз пак ще съхранявам надежди последни,
да свърша всичко в рая, а не в Ада на кръст...
И се върти грамофона,
сложен за фон,
като модерна икона -
нелепа музика, без време или срам. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Random works
: ??:??