19.05.2009 г., 15:17

Една врата пред тебе се отваря

988 0 23

Една врата

пред тебе се отваря,

процежда снопове

от светлина,

облива те със обич

сякаш цяла

и шепне ти:

"Добре дошла в реалността!"

 

Във слънчева премяна

те облича,

душата изпълва

с доброта.

"Щастливо да си,

слънчево момиче,

и пътят ти

застлан да е с цветя.

 

И всяко цвете

радост да ти носи.

С ухание на пролет,

с капчици роса

да мие тъжното

в сърцето ти.

Да сбъдва всяка

истинска мечта!"

 

Посветено на едно мило момиче, което стана на деветнадесет години и след няколко дни е абитуриентка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Топло, мило посвещение! Да е здрава и щастлива!!! Обична душа носиш, Таничка, добра!
  • наистина прекрасна благословия...
    бъдете щастливи и двете!
    с много обич...
  • Бъдете щастливи. И все така да носиш топлина на своите читатели - почитатели!
  • Нека бъде щастлива!И ти край нея!
    С пожелание и прегръдка!
  • Една врата
    пред тебе се отваря,
    процежда снопове
    от светлина,
    облива те със обич
    Нека пред всеки абитуриент се отваря врата със снопове от светлина и обич!!! Таня, слънчево е твоето пожелание!!!



Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...