31.10.2015 г., 0:21

Едната...

614 0 9

 

Едната...



Вървим двамата с теб, ръка за ръка,

и търсим още и още прегръдки,
както намерихме душата си с целувки, 
намерихме и себе си, пътя си, едната посока...!!! 


03.09.2015                                       

                                                       От острова, във ферибота и към вечността!                                                                след това отново и отново... и след това дори...



 Бележки на автора:


 Какво ме вдъхнови?!


 Да пътуваш с любимия човек, да не те изпуска нито за миг... да не те пуска никъде  другаде освен в едната посока... едната любов...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз усетих този специален момент...
  • Написано на един дъх в момента на случката, може би на малко листче или салфетка? Чета го и на мен ми спира дъха...
  • Така е ,приятелко!Любовта не може да се опише,тя е вечност,тя е"обичам те',тя е сърце и душа които показват и просто обичат...
    Благодаря ти...!!!
  • Благодаря ви от сърце...!!!...
    Трогнахте ме много, много, много с вашите прекрасни думи и присъствие...
    Поздрави и на тримата!!!
  • Съгласна съм и се присъединявам към мненията на vega666 (Младен Мисана) и rocker (Велин )! Няма какво повече да се каже за поетесата и нейната лирика освен пожелания за още красиви мигове и красива лирика!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...