Едни очи обичам и желая,
непрестанно споменавам тях.
За тез очи отдавна си мечтая,
макар и да е грях.
Едни очи нахлуваха в ума ми,
разпалват обич и горят.
Тез очи превземат мисълта ми,
в мен се вливат и топят.
Очи, приличащи на слънце,
които греят във нощта.
Даряващи ми обич зрънце,
а после реколта от тъга.
Едни очи, на огън оприличени,
разпръсват пламенни искри.
Със жар и пламък надарени,
непрестанно светят тез очи.
Само болка носят твоите очи,
защото аз не мога да ги имам.
Даряват ми безброй сълзи,
които до живот ще ги проливам!
© Иваничка Петкова Всички права запазени
Чувствено откровение!