viliana_popova (something else)
145 1020
28.03.2012 г., 11:02 ч.

Едно 

  Поезия » Философска
736 0 7

В пясъка
следите сливат се
превръщат се в едно,
сенки две
преплитат се
във вълшебно колело.
и чудя се сама
на себе си,
мога ли да полетя?
Блести желание
в очите ми,
създавам си крила.
Опитай се
да ме пречупиш,
невъзможно е това,
дори да падна
на земята,
ще стана и пак ще полетя.
Не се нуждая
от съвети,
пътя си сама избрах,
за някой може
да е грешно,
но не - за моя малък свят.
В огледалото си
се усмихвам,
харесва ми това лице,
не ми омръзва
да се опознавам,
и го правя всеки ден.
Сенки две
преплитат се
във вълшебно колело,
хубаво е
да съм със себе си
и да се превърна в едно.

© something else Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво!харесах много.Опознаването на себе си е нелека задача!6
  • Много ми хареса!Поздрав и от мен!
  • Дааа!Важното е да се чувстваш комфортно в собствената си кожа и да се разбираш със себе си!Тогава наистина никой не би успял да те пречупи!Много,много зареждащ стих!
  • хей много е добро!
  • винаги бъди себе си, за да си свободна
    и тогава високо ще лети душата ти,
    поздравявам те, Вилияна за
    прекрасния стих.
  • "В огледалото си
    се усмихвам,
    харесва ми това лице,
    не ми омръзва
    да се опознавам,
    и го правя всеки ден"
    В това да се харесваме ние се крие ключът да ни харесват и всички останали!Всеки ден всеки открива по нещо ново за себе си!Пожелавам ти да не спираш да се преоткриваш, и най- вече да отстояваш себе си!Хубав стих!Поздравления!
  • Браво!
    Не спирай да се усмихваш в огледалото... да се опознаваш!
Предложения
: ??:??