WhiteHart (Йордан Илиев)
85 433
12.10.2010 г., 22:56 ч.

Едно 

  Поезия » Философска
680 0 7

Щом стъпя върху голата земя,
жалкият ми егоизъм се стопява.
Превръщам се в прозрачна светлина,
пронизваща вселенската забрава.

Очите ми са стъклени врати,
през тях минават всякакви заблуди.
Понякога поглеждам през сълзи
и чакам да се случи ново чудо.

Къде е истината, питам се насън,
забравил, че забравата лекува,
а капките дъждец в листата вън
са само мъката на този, който чува.

И всичко край мене се слива в Едно,
през дупката в покрива виждам луната.
Проскърцва във утрото снежно дърво,
във чашата с чай съм налял пустотата.

Земята се ражда от всяко небе,
а всичко е бяло. Каква тишина...
Без нищо да правя, тревата расте.
Светът е магия. Тук и сега.

 

 

В стихотворението са използвани модифицирани цитати от книгата "Дзен - джобен пътеводител" на изд. Кибеа.

 

© Йордан Илиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??