Щом стъпя върху голата земя,
жалкият ми егоизъм се стопява.
Превръщам се в прозрачна светлина,
пронизваща вселенската забрава.
Очите ми са стъклени врати,
през тях минават всякакви заблуди.
Понякога поглеждам през сълзи
и чакам да се случи ново чудо.
Къде е истината, питам се насън,
забравил, че забравата лекува,
а капките дъждец в листата вън
са само мъката на този, който чува. ...