Едно богохулно откровение
ЕДНО БОГОХУЛНО ОТКРОВЕНИЕ
Омръзна ми да съм всеблаг,
да се усмихвам с умиление,
на всеки жлъчно-яден враг
в сърце да сторвам опрощение.
Притихва в мен тоз мил пророк,
дет всеки кръсти за спасение,
но пъпли смело до безбог
рогат Сатан с тъй горди щения.
Зарових нежната душа,
със огнен меч жигосах тленното,
не се свених да прегреша
през кръв и пот - натам, към земното.
И яхнал бляскав Буцефал,
заграбих с шепи мирозданието,
и с каменно сърце, без жал,
победен рог надух
пред тленното.
Омръзна ми да съм всеблаг,
да се усмихвам с умиление,
на всеки жлъчно-яден враг
в сърце да сторвам опрощение.
Притихва в мен тоз мил пророк,
дет всеки кръсти за спасение,
но пъпли смело до безбог
рогат Сатан с тъй горди щения.
Зарових нежната душа,
със огнен меч жигосах тленното,
не се свених да прегреша
през кръв и пот - натам, към земното.
И яхнал бляскав Буцефал,
заграбих с шепи мирозданието,
и с каменно сърце, без жал,
победен рог надух
пред тленното.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Атеист Грешников Всички права запазени
