teis
48 571
5.01.2020 г., 19:11 ч.

Едно голо обичане 

  Поезия » Философска
971 4 6

Пресищаш от и́мане, 
скотееш от нямане -
скърпи́ си, човеко, 
пробойните на душата...
Твои са - 
и възкресенията и бездните -
все още си жив 
в един ретроостатък.
Все още страстта ти 
бродира дъха ти -
бездънна е 
точката им на пресичане.
А само зад игрек мечти 
е върха ти...
Какво ти остава?  
Едно голо обичане.
Колко е семпло! - 
думички някакви -
съвсем като въздух 
да ги издишаш.
Но пълнят очите. 
Повиват душата -
недооценени, 
а  ги имаш в излишък.
Раздай ги тогава, 
по щипка за всеки 
(емпатията ти прилича)...
Насъскай си плахата обич, 
човеко.
Живот и без обич 
изтича...

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Толкова хубаво ❤️
  • Благодаря ви - Ани, Ангелче, Гавраил!
  • За съжаление, животът някак си ни изпраща в един ъгъл, в който се свиваме в черупките си, където нито даваме, нито вземаме, станали си самодостатъчни... Хареса ми посланието ти за емпатия. Така или иначе животът си изтича. Удоволетворението е различно и смисъла му.
  • Много истина има в последната строфа.
    Поздрав!
  • Благодаря, Краси!
  • Докосна ме, Теис!
Предложения
: ??:??