Едно голо обичане
Пресищаш от и́мане,
скотееш от нямане -
скърпи́ си, човеко,
пробойните на душата...
Твои са -
и възкресенията и бездните -
все още си жив
в един ретроостатък.
Все още страстта ти
бродира дъха ти -
бездънна е
точката им на пресичане.
А само зад игрек мечти
е върха ти...
Какво ти остава?
Едно голо обичане.
Колко е семпло! -
думички някакви -
съвсем като въздух
да ги издишаш.
Но пълнят очите.
Повиват душата -
недооценени,
а ги имаш в излишък.
Раздай ги тогава,
по щипка за всеки
(емпатията ти прилича)...
Насъскай си плахата обич,
човеко.
Живот и без обич
изтича...
