Едно кафе без захар
Едно кафе без захар
Едно кафе без захар,
хора, думи, дим.
Едно кафе без захар,
театър, маски, грим.
Едно горчило, мътно и бездънно,
като оникса на пръстена ми сив.
Крие мистика от минало и бъдно,
едно изпих, съдбата нагло пресуших.
На масата в чаша твори светове,
в компания на пепел от горящ никотин.
Превръща се окото горчиво във две
огледала за кълбета от цигарен дим.
Приканва ме нервно, без захар кафе,
с последната глътка от тъмното.
Отпивам, а то мен изпива дорде-
не видя утайка на дъното.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тодор Славов Всички права запазени
