21.05.2009 г., 12:36

Едно любовно признание

2.2K 0 18

 

Едно любовно признание

 

Разделих любовта си

между  много   жени.

Посях  в  очите им

щастливи  сълзи.

 

Не  свалях звездите,

мираж   не   градях.

Обичах тях самите

и  туй  е   моят  грях!

 

Виновен се чувствах

в  среднощни тъми.

Егото хранех

с  поглед на верни очи!

 

На  всяка  късче   обич  оставях,

без  лъжа, без   измама.

Където можех,  моста поправях,

оставяйки нов път  за  двама!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...