Едно любовно признание
Разделих любовта си
между много жени.
Посях в очите им
щастливи сълзи.
Не свалях звездите,
мираж не градях.
Обичах тях самите
и туй е моят грях!
Виновен се чувствах
в среднощни тъми.
Егото хранех
с поглед на верни очи!
На всяка късче обич оставях,
без лъжа, без измама.
Където можех, моста поправях,
оставяйки нов път за двама!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
