2.06.2007 г., 22:30

Едно момче

724 0 4
Познавах аз едно момче.
Живеехме в едно градче.
То бе добро и мило.
В някой друг бе се скрило.

Познавах аз едно момче.
Живеехме в едно градче.
Беше ми приятел.
Разговорът с него беше приятен.

Познавах аз едно момче.
Живеехме в едно градче.
Съученик ми беше
И номера ми въртеше.

Познавах аз едно момче.
Живеехме в едно градче.
Уж женени бяхме 
и  много се смяхме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емануела Кацарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...