Едно момче, едно момиче...
Едно момче, едно момиче...
Едно момче с едно момиче
танцуваха на кръстопът-
изящни в танца символичен
на още дремещата плът...
Внезапно малката изтича
откъсна мак, разкошен цвят
и закачливо се закичи
преди да хукне пак назад...
... О, как човек да не завиди
за порива на младостта!...
Рояци стреснати флуиди
край тях летяха на ята...
Преминали през Необята
на Времето и на Страстта-
инстинкти още непознати
в тях будеха сетивността...
Навярно Любовта (възможна
като магнитното поле!..)
за обяснение е сложна,
но просто я усещат те...
И тъй реално, че си струва
дъхът й да те отнесе...
(Нали Полето съществува,
макар невидимо да е,
щом сили властни и първични
привличат ги и ги въртят:
красиви, млади, магнетични-
танцуващи на кръстопът!...)
Щастливи са за да не знаят
каква случайност ги събра
на тоя кръстопът и в тая
зашеметяваща игра,..
Дано в Живота да не случат
на времеделен кръстопът
и никога да не научат,
че центробежен е Светът!...
...Минават хора, позабавят
забързаният си вървеж,
за малко даже и забравят
за ежедневният брътвеж…
В спонтанна Лудост всеки иска
да върне своя Първи танц,
а сам и в перспектива близка
да изживее втори шанс,
макар да осъзнава ясно:
„Под чувствения рикошет
на тия мисли е опасно
да се живее занапред!..”
А младостта сега разчита
на своя собствен пиетет:
обича ли- сама обича
и няма нужда от съвет!...
...Едно момче с едно момиче
танцуваха на Кръстопът
преди сами да разберат, че
те- Любовта в ръце държат...
Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
