Едно момиче

nerina (Нина Павлова)
38 144

8.11.2007 г., 0:34 ч.

Поезия » Любовна

755 0 5

Едно момиче

Едно момиче от мрака се завърна

с бодливи спомени, с разядено сърце,

мечтите стари в щубрака разхвърля,

погледна към небето с молитвени ръце.

Недеждата я бе напуснала. Почти.

Една любов оглозга й душата,

сърце пробито, но меко. Тя прости.

И огромна сила в замяна се сдоби.

Едно момиче от мрака се завърна

с душа изстрадала. Непокорна.

Без сълзи, на сянка се превърна,

избяга в безлунна нощ. Злокобна.

За да намери топъл, нежен лъч,

задържа го в премръзналите си ръце,

целуна го с парещи устни греховно,

притискайки до нараненото сърце.

Момичето намери своето момче,

дали последната любов това е?

Ще спаси ли отново крехкото сърце,

но дори да не е, поредната тя е.

И колко ли дълго така ще более,

ще бъде ли с мрачните сенки сама,

да умира, а после някак да живее,

а казват, любовта била е една.

Едно момиче и едно момче.

И светлина.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.