Едно момиче
Едно момиче
Едно момиче от мрака се завърна
с бодливи спомени, с разядено сърце,
мечтите стари в щубрака разхвърля,
погледна към небето с молитвени ръце.
Недеждата я бе напуснала. Почти.
Една любов оглозга й душата,
сърце пробито, но меко. Тя прости.
И огромна сила в замяна се сдоби.
Едно момиче от мрака се завърна
с душа изстрадала. Непокорна.
Без сълзи, на сянка се превърна,
избяга в безлунна нощ. Злокобна.
За да намери топъл, нежен лъч,
задържа го в премръзналите си ръце,
целуна го с парещи устни греховно,
притискайки до нараненото сърце.
Момичето намери своето момче,
дали последната любов това е?
Ще спаси ли отново крехкото сърце,
но дори да не е, поредната тя е.
И колко ли дълго така ще более,
ще бъде ли с мрачните сенки сама,
да умира, а после някак да живее,
а казват, любовта била е една.
Едно момиче и едно момче.
И светлина.
© Нина Павлова All rights reserved.
