sayjustwords (Ивайло Василев)
44 9
31.01.2020 г., 17:08 ч.

Едно момиче цветно 

  Поезия
595 2 4

Бях просто пътник, запилял се в мрака.
Забравил своя път и своята луна.

До бездна спрях и взрях се да намеря знака,

но вместо знак, дочух й песента.

 

Едно момиче цветно приближи ме.

Не спря да пее, но подаде ми ръка

"Ела и посети дома ми.

Красив е и издигнах го сама."

 

В искрящо бяла стая първо влязох.

С бяла маса, беличко легло.

А кожата й бе по-бяла и от мляко,

а мислите - по-Чисти от платно.

 

В небесно синьо беше втората й стая,

в багра на невиждано море.

Очите й невинно засияха

с лазур на Свободата на дете.

 

В цвят на мед обля ме стаята й трета.

Тя с този цвят рисуваше Мечти.

Видения омайни ме обзеха,

щом скри ме тя във медните коси.

 

Веднъж открил подслон, останах.

Добавих и от моите цветове.

И щом загубя се, дочувам песен.

Едно момиче цветно ме зове.

© Ивайло Василев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??