Едно момиче цветно
Бях просто пътник, запилял се в мрака.
Забравил своя път и своята луна.
До бездна спрях и взрях се да намеря знака,
но вместо знак, дочух й песента.
Едно момиче цветно приближи ме.
Не спря да пее, но подаде ми ръка
"Ела и посети дома ми.
Красив е и издигнах го сама."
В искрящо бяла стая първо влязох.
С бяла маса, беличко легло.
А кожата й бе по-бяла и от мляко,
а мислите - по-Чисти от платно.
В небесно синьо беше втората й стая,
в багра на невиждано море.
Очите й невинно засияха
с лазур на Свободата на дете.
В цвят на мед обля ме стаята й трета.
Тя с този цвят рисуваше Мечти.
Видения омайни ме обзеха,
щом скри ме тя във медните коси.
Веднъж открил подслон, останах.
Добавих и от моите цветове.
И щом загубя се, дочувам песен.
Едно момиче цветно ме зове.
© Ивайло Василев All rights reserved.
