Едно море - една любов
Едно море в пепел скрито,
една любов така сърдита.
Къде отива таз любов не зная,
на таз любов аз виждам края.
Не бе любов, а жива рана,
в сърцето ми остана да гори,
за таз лобов аз всичко дадох,
а сега тъй силно ме боли.
За таз любов аз много дадох –
и надежда и добри мечти,
но оказа се несполучлива,
ах колко много ме боли.
Защо съм толкова наивен,
защо се правя на глупак,
не виждам ли, че нищо няма смисъл,
че всичко е отдавна в прах.
Но зная аз веднъж човек се лъже,
и втори път не бърка той.
Истинска любов не знам дали ще видя,
но за нея съм готов.
Аз зная, че в измислен свят живеем,
че няма в този свят неща,
по-истински и по-вяли –
от срама и любовтта.
Една любов във пепел скрита,
едно море и то сърдито.
Не искам вече да живея,
и в този свят самичък да се скитам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Димитров Всички права запазени
