gd_bourgas (Георги Димитров)
21 37
12.11.2004 г., 2:31 ч.

Едно море - една любов 

  Поезия
1444 0 4

Едно море в пепел скрито,

една любов така сърдита.

Къде отива таз любов не зная,

на таз любов аз виждам края.

 

Не бе любов, а жива рана,

в сърцето ми остана да гори,

за таз лобов аз всичко дадох,

а сега тъй силно ме боли.

 

За таз любов аз много дадох –

и надежда и добри мечти,

но оказа се несполучлива,

ах колко много ме боли.

 

Защо съм толкова наивен,

защо се правя на глупак,

не виждам ли, че нищо няма смисъл,

че всичко е отдавна в прах.

 

Но зная аз веднъж човек се лъже,

и втори път не бърка той.

Истинска любов не знам дали ще видя,

но за нея съм готов.

 

Аз зная, че в измислен свят живеем,

че няма в този свят неща,

по-истински и по-вяли –

от срама и любовтта.

 

Една любов във пепел скрита,

едно море и то сърдито.

Не искам вече да живея,

и в този свят самичък да се скитам.

© Георги Димитров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво!!!
  • Не искам вече да живея,
    и в този свят самичък да се скитам.

    Ти не си сам, имаш си морето, едно прекрасно момиче, много приятели и една ненормална колежка, която е твой фен...
  • ами какво да ти кажа, очарована съм...
    Деси Тенева
  • Изразяваш чувствата си умело и открито. Малко хора го умеят, но никога не съм се съмнявала, че ти си един от тях. Харесва ми. Браво!
Предложения
: ??:??