Едно перце
Перце, така прозрачно, бяло,
погали мойто морно рамо.
На гълъб някога летяло,
сега е пух и късче сáмо.
Дали е ястреб страховит
прекъснал земният му път.
Или ловец зад трън прикрит,
окичил си с трофей денят.
А може от гнездо сред пръти,
кукувица бутнала с крила.
Оставила яйца да мъти,
да гледат чужди, нейните деца.
Перце лицето ми погали,
нахлуха тъжни мисли в мен.
И тъй сърцето ми нажали
във края на прекрасен ден.
Понякога и хората така,
нехайни за човешката съдба.
Без жал захвърлят родните деца
да хвъркат, кат' откъснати перца.
Пловдив
31.08.2017г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
